Епископска базилика на Филипопол

Описание

В България най-обширният раннохристиянски храм е Епископската базилика на Филипопол, чието възникване се отнася до средата на четвърти век след Христа. Създаден чрез публично-частно партньорство на Община Пловдив и Фондация "Америка за България", посетителският център е проект с уникален мащаб. Този античен предшественик на съвременния Пловдив е бил разположен близо до форума на древния град, което подчертава значимостта и силата на християнската общност в него. Откритата по време на разкопки монета на император Лициний (308-324 г.) подкрепя предположението, че базиликата е построена сред първите в Римската империя след легализирането на християнството през 313 година. С впечатляващи размери – 36 метра ширина и 86 метра дължина, сградата включва централен и два странични кораба, апсида, нартекс и атриум с колонади. Във вътрешността са имало колони с капители, украсени с християнски символи, стенописи и богати мозаечни подове. Мозайките, покриващи обща площ от 2000 квадратни метра в два пласта и създадени на три етапа, са най-добре запазеният елемент. В центъра се е извишал мраморно украсеният презвитериум, предназначен за епископа и духовенството.