Крушунскa исихастка обител

История и атмосфера

PИсихазмът представлява религиозна практика, чиято цел е възстановяването на пряката връзка между човека и Бога. Според учението, исихастът трябва да се посвети на пълно уединение и интензивна вътрешна молитва – единственият начин да достигне до истинска вътрешна радост и съвършенство. Стремейки се към сливане с божествените енергии, последователите на това учение са търсели усамотение в отдалечени и недостъпни места, далеч от светските задруги и ежедневни тревоги. Вероятно точно поради тази причина в района на Крушуна тези философи-отшелници са намерили своето убежище. Около пещерата "Маарата" съществува голяма вероятност още в древността да са имало светилища, посветени на тракийски божества, тъй като изворите с постоянно бликаща вода са били смятани за свещени от древните народи. Крушунският манастир доказва, че исихастите са притежавали значителни геоложки познания. Те са изсекли своите килии в скалата, която с умерената си твърдост е позволила създаването на монашески жилища и ниши в почти непристъпните отвесни скали край водопада. Вероятно с тях е създаден и основата на Крушунския средновековен манастир.