Село Долно Луково

Описание

На само няколко километра от гръцката граница се намира село, което, въпреки че не е обявено за официален архитектурен резерват, с право би могло да се нарече такова. То разполага със запазени каменни къщи от типа бубарски и най-старата родопска църква. Жителите са общо 110 души, чийто основен поминък е отглеждането на тютюн и сусам. Техен голям предмет на гордост е двете столетна църква "Св. Св. Константин и Елена", построена през 1806 година със собствени средства от християнското население. За да спасят храма от разрушение, хората под прикритието, че строят обор, бързали да му сложат покрив, тъй като съществувал султански указ, забраняващ разрушаването на покрити духовни сгради. Конструкцията ѝ е каменна отвън и дървена отвътре, като особено впечатляващ е дърворезбованият иконостас. Ключът се пази от кмета на село Долно Луково. Друга забележителност е единственото в България средиземноморско вечнозелено дърво от вида Арбутус андрахне, познато местно като Пролетна кумарка или Ягодово дърво. То си сменя кората няколко пъти годишно и расте пред кметството.