Крепост "Петрица" - Петрич

Описание

Между XII и XIV век Петрич се развива като силна крепост, част от отбранителната мрежа в югозападните български земи. Доказателство за това са останките от средновековната крепост „Петрица“ (известна и като Гяур калеси), около която се формира първоначалното селище. През XIII–XIV век градът вече има ясна структура, състояща се от две части: укрепеното ядро (цитадела) и външен неукрепен район, но с контролирани входове, охранявани от кули. Първото писмено споменаване на Петрич е в грамота на братята Йоан и Константин Драгаш от 1376–1377 г., които даряват местни имоти на руския манастир „Свети Панталеймон“ в Света гора. След 1395 г. градът попада под османска власт и е присъединен към Кюстендилския санджак като център на самостоятелна административна единица (нахия).